Интерферентната терапия намира широко приложение в рехабилитацията. Тази терапия е преформиран природен фактор и е част от електролечението. Електричеството е енергия и с напредването на физикалната медицина се разработиха нови методики и физиотерапевтични процедури, които да преобразуват тази енергия в здраве. Този вид терапия има широк обхват от параметри, които могат да се насочат към точно определено въздействие и да се постигне лечебен резултат при заболявания засягащи опорно двигателния апарат.
Интерферентният ток е получен на принципа на интерференцията на вълните, при който от два средночестотни тока се получава трети нискочестотен, които е с честота разликата между двата. В съвременната апаратура тази честотна разлика е от 1 до 200 Hz за разлика от старата, която е от 1 до 100Hz. Новата апаратура с която разполагаме дава възможност за по- ефективно лечение.
Всяка една честота създава различно усещане на пациента. Общо това усещане може да се определи като трептене, пулсиране или вибрация. Всяка една вибрация или пулсация въздейства върху клетките по- специфичен начин.
Като общо може да се изрази в следното:
- Вибрациите на ниските честоти са толкова силни , че могат да предизвикат мускулни съкращения.
- Вибрациите на средните честоти подобряват комуникацията на клетките, храненето на тъканите се подобрява. Общо това действие може да се изрази като трофично.
- Вибрациите на високите честоти действат обезболяващо и противовъзпалително.
- При болка в рамото
- При болка в гърба (кръста, врата)
- При болка в коленете
- При болка в китката
- При болка в лакетната става
- При болка в тазобедрената става
- При болка в глезена
Процедурата се използва за лечение при следните заболявания: фрактури, руптури, ставни и мускулни контрактури, дегенеративни ставни заболявания като (периартеит, коксартроза, гонартроза) неврити, радикулити, дискова херния, ошипявания и др. Интерферентната терапия няма странични ефекти, които да се отразят негативно на човешкото здраве.